Луди млади
Идваш по тъмни доби.
Смело нагазвай — плитко е.
Вечер се къса обич.
Сутрин се правят китки.
Дебне през гръб комшийката,
с поглед те мери строго —
как ми лицето щипваш,
как ме обичаш много.
Перест петел будува,
пъди от нас луната:
— Младите пак лудуват,
бързо се скрий нататък!
Греят усмивки слънчеви,
пеят води в реката,
стадо коне и пънче —
дом за ръка – в ръката.
Време е. Сноп иглики
в моя кенар трепери.
Нашите майки викат —
чакат ни за вечеря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Все права защищены
Усмихна ме!
