Идваш по тъмни доби.
Смело нагазвай — плитко е.
Вечер се къса обич.
Сутрин се правят китки.
Дебне през гръб комшийката,
с поглед те мери строго —
как ми лицето щипваш,
как ме обичаш много.
Перест петел будува,
пъди от нас луната:
— Младите пак лудуват,
бързо се скрий нататък! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация