Идваш по тъмни доби.
Смело нагазвай — плитко е.
Вечер се къса обич.
Сутрин се правят китки.
Дебне през гръб комшийката,
с поглед те мери строго —
как ми лицето щипваш,
как ме обичаш много.
Перест петел будува,
пъди от нас луната:
— Младите пак лудуват,
бързо се скрий нататък!
Греят усмивки слънчеви,
пеят води в реката,
стадо коне и пънче —
дом за ръка – в ръката.
Време е. Сноп иглики
в моя кенар трепери.
Нашите майки викат —
чакат ни за вечеря.
© Станислава All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Усмихна ме!