Идваш по тъмни доби.
Смело нагазвай — плитко е.
Вечер се къса обич.
Сутрин се правят китки.
Дебне през гръб комшийката,
с поглед те мери строго —
как ми лицето щипваш,
как ме обичаш много.
Перест петел будува,
пъди от нас луната:
— Младите пак лудуват,
бързо се скрий нататък!
Греят усмивки слънчеви,
пеят води в реката,
стадо коне и пънче —
дом за ръка – в ръката.
Време е. Сноп иглики
в моя кенар трепери.
Нашите майки викат —
чакат ни за вечеря.
© Станислава All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Усмихна ме!