8 abr 2021, 23:18

Луди млади

  Poesía
850 0 3

Идваш по тъмни доби.

Смело нагазвай — плитко е.

Вечер се къса обич.

Сутрин се правят китки.

 

Дебне през гръб комшийката,

с поглед те мери строго —

как ми лицето щипваш,

как ме обичаш много.

 

Перест петел будува,

пъди от нас луната:

— Младите пак лудуват,

бързо се скрий нататък!

 

Греят усмивки слънчеви,

пеят води в реката,

стадо коне и пънче —

дом за ръка – в ръката.

 

Време е. Сноп иглики

в моя кенар трепери.

Нашите майки викат —

чакат ни за вечеря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...