8 abr 2021, 23:18

Луди млади

  Poesía
852 0 3

Идваш по тъмни доби.

Смело нагазвай — плитко е.

Вечер се къса обич.

Сутрин се правят китки.

 

Дебне през гръб комшийката,

с поглед те мери строго —

как ми лицето щипваш,

как ме обичаш много.

 

Перест петел будува,

пъди от нас луната:

— Младите пак лудуват,

бързо се скрий нататък!

 

Греят усмивки слънчеви,

пеят води в реката,

стадо коне и пънче —

дом за ръка – в ръката.

 

Време е. Сноп иглики

в моя кенар трепери.

Нашите майки викат —

чакат ни за вечеря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...