8 abr 2021, 23:18

Луди млади

  Poesía
846 0 3

Идваш по тъмни доби.

Смело нагазвай — плитко е.

Вечер се къса обич.

Сутрин се правят китки.

 

Дебне през гръб комшийката,

с поглед те мери строго —

как ми лицето щипваш,

как ме обичаш много.

 

Перест петел будува,

пъди от нас луната:

— Младите пак лудуват,

бързо се скрий нататък!

 

Греят усмивки слънчеви,

пеят води в реката,

стадо коне и пънче —

дом за ръка – в ръката.

 

Време е. Сноп иглики

в моя кенар трепери.

Нашите майки викат —

чакат ни за вечеря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...