ЛУДИЯТ ПРЕД ХРАМА

... а пролетта се случи зла –

натресе се със гръм и мълнии,

след тях и жълтата мъгла

бинтова долове и хълми,

в полето тръгнаха води

на браздулици – черни вади,

и предвещаваха беди

жени и старци белобради,

не се излюпи и петле,

и птиците не долетяха,

и сякаш вещица прокле

богатеца – и сиромаха,

и само дрипавият луд,

по турски седнал срещу храма,

крещеше: – Ще умрем от студ!

Светът е зрителна измама!

Душа извил към Бог и Син,

вървях – окаяник в несрета:

– Анатема? – или: – Амин! –

дочух през черните небета?

И чудя се – защо съм жив

във своята поредна пролет.

За да запиша с тих курсив

мига на своя кратък полет.