Лудият пред храма
ЛУДИЯТ ПРЕД ХРАМА
... а пролетта се случи зла –
натресе се със гръм и мълнии,
след тях и жълтата мъгла
бинтова долове и хълми,
в полето тръгнаха води
на браздулици – черни вади,
и предвещаваха беди
жени и старци белобради,
не се излюпи и петле,
и птиците не долетяха,
и сякаш вещица прокле
богатеца – и сиромаха,
и само дрипавият луд,
по турски седнал срещу храма,
крещеше: – Ще умрем от студ!
Светът е зрителна измама!
Душа извил към Бог и Син,
вървях – окаяник в несрета:
– Анатема? – или: – Амин! –
дочух през черните небета?
И чудя се – защо съм жив
във своята поредна пролет.
За да запиша с тих курсив
мига на своя кратък полет.
© Валери Станков All rights reserved.
