Лудост
Лудост
Езика си до кръв прехапвам,
а устните ми, алени - изтръпват,
сърцето бие, сякаш че на лъв е,
а мислите се блъскат в тъмнината.
Потъвам пак в бездната дълбока
и гърдите ми се пълнят с вода,
с последни сили "Повече не мога!",
да се отдалечава виждам твоята ръка.
А камъкът сърцето ми притиска -
не искаш ти да си до мен
и хладен става всеки следващ
безличен, глупав, влюбен ден.
Обречен пак на самота,
с теб оставам да живея...
Но тихо! Моля те, мълчи сега.
Не искам аз да полудея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Мицов Все права защищены
