Лудост
Езика си до кръв прехапвам,
а устните ми, алени - изтръпват,
сърцето бие, сякаш че на лъв е,
а мислите се блъскат в тъмнината.
Потъвам пак в бездната дълбока
и гърдите ми се пълнят с вода,
с последни сили "Повече не мога!",
да се отдалечава виждам твоята ръка.
А камъкът сърцето ми притиска -
не искаш ти да си до мен
и хладен става всеки следващ ...