Ifcho0o (Иван Мицов)
4 1
Dec 1, 2013, 9:09 PM  

Лудост 

  Poetry » Love
553 0 2

Лудост


Езика си до кръв прехапвам,

а устните ми, алени - изтръпват,

сърцето бие, сякаш че на лъв е,

а мислите се блъскат в тъмнината.

Потъвам пак в бездната дълбока 

и гърдите ми се пълнят с вода,

с последни сили "Повече не мога!",

да се отдалечава виждам твоята ръка.

А камъкът сърцето ми притиска - 

не искаш ти да си до мен

и хладен става всеки следващ

безличен, глупав, влюбен ден.

Обречен пак на самота,

с теб оставам да живея...

Но тихо! Моля те, мълчи сега.

Не искам аз да полудея.

© Иван Мицов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ти благодаря
  • Толкова силно, красиво и истинско!!!!!!!Аз изтръпнах докато го четях!!! Много ми хареса!!!!! БРАВО НА ТЕБ!!!!!
Random works
: ??:??