Лудост
Лудост
Езика си до кръв прехапвам,
а устните ми, алени - изтръпват,
сърцето бие, сякаш че на лъв е,
а мислите се блъскат в тъмнината.
Потъвам пак в бездната дълбока
и гърдите ми се пълнят с вода,
с последни сили "Повече не мога!",
да се отдалечава виждам твоята ръка.
А камъкът сърцето ми притиска -
не искаш ти да си до мен
и хладен става всеки следващ
безличен, глупав, влюбен ден.
Обречен пак на самота,
с теб оставам да живея...
Но тихо! Моля те, мълчи сега.
Не искам аз да полудея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Мицов Всички права запазени
