27 мар. 2014 г., 18:00

Лудост

566 0 1

Лудост

 

 

 

"Знаеш ли, брат, какво има в душата ми и колко ми се иска да го оставя на хората! Как биха се потресли те от това, което бих могъл да им кажа. То всеки ден къса душата ми, разяжда сърцето ми, но аз няма да го дам, няма да го изрека - хората не заслужават..." - думи на Яворов към Михаил Кремен, "Романът на Яворов"

 

 

 

Пред мене е часовникът тиктакащ - 
рутинната родилка на безчувствие.
До днеска си щастлив, а утре чакащ
пред портата на хорското съчувствие.

Все повече се плаша от стрелките,
препускащи стремглаво към Безвремието.
Защо съм тук? Защо? Кънтят стените,
когато си крещя на глас в Съмнението.

А липсата на отговор убива
и вярата във мойто трезвомислие,
назаем искам, Ботьов, самодива,
да литнем от безбрежното безсмислие.

Но туй са все химери - гости нямам,
самотен съм във свойта ненормалност.
И мъртъв съм, но с пулс висок - пак бягам
от ужаси, облечени в сакралност.

А сякаш се надбягвам сам самичък
със сянката на своето нещастие.
Часовникът ми шепне, че обичах
да търся във нещастието щастие.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...