Mar 27, 2014, 6:00 PM

Лудост

  Poetry » Other
570 0 1

Лудост

 

 

 

"Знаеш ли, брат, какво има в душата ми и колко ми се иска да го оставя на хората! Как биха се потресли те от това, което бих могъл да им кажа. То всеки ден къса душата ми, разяжда сърцето ми, но аз няма да го дам, няма да го изрека - хората не заслужават..." - думи на Яворов към Михаил Кремен, "Романът на Яворов"

 

 

 

Пред мене е часовникът тиктакащ - 
рутинната родилка на безчувствие.
До днеска си щастлив, а утре чакащ
пред портата на хорското съчувствие.

Все повече се плаша от стрелките,
препускащи стремглаво към Безвремието.
Защо съм тук? Защо? Кънтят стените,
когато си крещя на глас в Съмнението.

А липсата на отговор убива
и вярата във мойто трезвомислие,
назаем искам, Ботьов, самодива,
да литнем от безбрежното безсмислие.

Но туй са все химери - гости нямам,
самотен съм във свойта ненормалност.
И мъртъв съм, но с пулс висок - пак бягам
от ужаси, облечени в сакралност.

А сякаш се надбягвам сам самичък
със сянката на своето нещастие.
Часовникът ми шепне, че обичах
да търся във нещастието щастие.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...