Лудостта на лятото
817
0
0
Налива нектар в очите ти лятото,
по лицето с уханни вълни,
разпуква плод благодатен,
в цвета на узрял кестен див.
В пожара стихиен на вятъра,
дъхът ти огнен трепти,
напоява устните жадни
и вае по тях сладки мечти.
Слънцето, с щедра позлата,
косата ти сплита с лъчи,
а когато го скрие луната,
кичур стих тихо шепти.
Ръцете ти, лятна буря,
вилнеят и изригва стон,
любовта боса и гола,
лудува в знония сън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илонка Денчева Все права защищены
