Лудостта ни
Имах възможността да полудея,
и мрачните стъкла да претопя.
Пясъчно легло да ти постеля,
в снежинка вечност да ти уловя.
Търся в мрака луди очи,
безплътна мъгла ги пропива,
ликът ти опитва се да заличи,
но може само да опитва.
Свит в ъгъла на тежко кадифе,
страхът ми ще целунеш по устата,
ще вкусиш от горчивото кафе,
в мисъл изнасилваш красотата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милица Игнатова Все права защищены
