Лудостта ни
Имах възможността да полудея,
и мрачните стъкла да претопя.
Пясъчно легло да ти постеля,
в снежинка вечност да ти уловя.
Търся в мрака луди очи,
безплътна мъгла ги пропива,
ликът ти опитва се да заличи,
но може само да опитва.
Свит в ъгъла на тежко кадифе,
страхът ми ще целунеш по устата,
ще вкусиш от горчивото кафе,
в мисъл изнасилваш красотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милица Игнатова Всички права запазени
