Aug 30, 2007, 10:57 PM
Лудостта ни
Имах възможността да полудея,
и мрачните стъкла да претопя.
Пясъчно легло да ти постеля,
в снежинка вечност да ти уловя.
Търся в мрака луди очи,
безплътна мъгла ги пропива,
ликът ти опитва се да заличи,
но може само да опитва.
Свит в ъгъла на тежко кадифе,
страхът ми ще целунеш по устата,
ще вкусиш от горчивото кафе,
в мисъл изнасилваш красотата.
и мрачните стъкла да претопя.
Пясъчно легло да ти постеля,
в снежинка вечност да ти уловя.
Търся в мрака луди очи,
безплътна мъгла ги пропива,
ликът ти опитва се да заличи,
но може само да опитва.
Свит в ъгъла на тежко кадифе,
страхът ми ще целунеш по устата,
ще вкусиш от горчивото кафе,
в мисъл изнасилваш красотата.
© Милица Игнатова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря Ани и Маги
-
Това за красотата много ми хареса, приказно пишеш ,Миличка,прелест са стиховете ти и много ме радват. С обич.
-
Харесва ми,успях да се потопя в преживяването,но ,когато стигнах до думичката "луди" нещо се промени.Аз бих използвала "празни",но ти си знаеш.
-
Искрено благодаря!
-
Възхищавам ти се!!!
Поздрави, Милица!!! -
странно и интересно
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
