Лудото ми вино

/по Питер Питер/

Ти - младото ми вино
в невидимата чаша!
По трепетните устни
русалски аромат.
Ти - дъх на буря лятна
върху небето, синьото,
безгрижно нереална,
а толкоз много наше.
Ти - цвят неотразим,
мой Изгрев си, мой Ден.
Ти - капчица амброзия
в кристалната си дрешка.
Стояла си на тъмно
повече от трийсет...
Букетче от години,
търпение и грешки...
Ти - сутрешен балсам
безоблачно невинен,
ти - смес от цветове
душата що ми емват!
Душата до Душа.
Самият не е Сам.
... и огнена, и силна
в реалиите земни.
По-прелестен от вино
е допирът до Муза...
От старото пиано
се носи черен блус...
Ти - глътчица Любов,
макар че си замина
с най-нежния,
запомнен
и дълъг послевкус...