18 мар. 2017 г., 20:45  

Луна 

  Поэзия » Пейзажная
3.5 / 2
280 0 1
Безброй светулки светят
в сънната тъма,
на черен фон враждебен
между тях – сама,
блести засмяна сякаш
смръзнала в слана,
уханна, русокоса,
бледата Луна…
и някак си свенливо
Тя ме гледа мен –
като момиче мило
с поглед, озарен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Предложения