Луна
ЛУНА
Безброй светулки светят
в сънната тъма,
на черен фон враждебен
между тях – сама,
блести засмяна сякаш
смръзнала в слана,
уханна, русокоса,
бледата Луна…
и някак си свенливо
Тя ме гледа мен –
като момиче мило
с поглед, озарен
от радост чиста, нежна,
искрена, добра…
но идва край на всичко
блясва с гръм зора…
и Тя отива нейде,
аз оставам сам,
забързан в бяг безцелен,
дирещ своя храм…
за Нея ще копнея,
както за жена –
и Нея ще жадувам –
бледата Луна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
