Безброй светулки светят
в сънната тъма,
на черен фон враждебен
между тях – сама,
блести засмяна сякаш
смръзнала в слана,
уханна, русокоса,
бледата Луна…
и някак си свенливо
Тя ме гледа мен –
като момиче мило
с поглед, озарен
от радост чиста, нежна,
искрена, добра…
но идва край на всичко
блясва с гръм зора…
и Тя отива нейде,
аз оставам сам,
забързан в бяг безцелен,
дирещ своя храм…
за Нея ще копнея,
както за жена –
и Нея ще жадувам –
бледата Луна…
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
