Безброй светулки светят
в сънната тъма,
на черен фон враждебен
между тях – сама,
блести засмяна сякаш
смръзнала в слана,
уханна, русокоса,
бледата Луна…
и някак си свенливо
Тя ме гледа мен –
като момиче мило
с поглед, озарен
от радост чиста, нежна,
искрена, добра…
но идва край на всичко
блясва с гръм зора…
и Тя отива нейде,
аз оставам сам,
забързан в бяг безцелен,
дирещ своя храм…
за Нея ще копнея,
както за жена –
и Нея ще жадувам –
бледата Луна…
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
