Луна червена бе изгряла -
онази нощ над нас.
Звезда чаровна се бе поспряла
и изпадна в захлас.
От тогава тишината се е разпиляла
и ни събира с поглед плах.
Под звездната експресна серенада
търси нечий изпуснат знак.
Напиши ми стих съдбовен,
който да ме озари!
И да успокоя духът греховен,
хвърлил ме на горещите клади!
© Светлана Тодорова Все права защищены