Луна червена бе изгряла -
онази нощ над нас.
Звезда чаровна се бе поспряла
и изпадна в захлас.
От тогава тишината се е разпиляла
и ни събира с поглед плах.
Под звездната експресна серенада
търси нечий изпуснат знак.
Напиши ми стих съдбовен,
който да ме озари!
И да успокоя духът греховен,
хвърлил ме на горещите клади!
© Светлана Тодорова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
