Луна червена бе изгряла -
онази нощ над нас.
Звезда чаровна се бе поспряла
и изпадна в захлас.
От тогава тишината се е разпиляла
и ни събира с поглед плах.
Под звездната експресна серенада
търси нечий изпуснат знак.
Напиши ми стих съдбовен,
който да ме озари!
И да успокоя духът греховен,
хвърлил ме на горещите клади!
© Светлана Тодорова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
