4 авг. 2012 г., 19:43

Луната

749 0 1

 

Щом нощта настъпи,

показва се луната.

Лежи тя сред звездите

и чака с нас зората.

 

Не се бойте, дечица,

луната щом изгрее,

нощта - тъмна и страшна,

като ден ще се засмее.

 

Заедно с луната

звездите също греят,

търкалят се в небето

и весело се смеят.

 

А щом небето се избистри,

и слънцето ще се покаже,

ще свети то като луната,

чудна приказка ще ви разкаже.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Малка Крсиси,пиши и продължавай,ще успееш,но още е много рано. Пред теб е живота и поезията вярвам,че научи много повече-успех!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....