4.08.2012 г., 19:43

Луната

751 0 1

 

Щом нощта настъпи,

показва се луната.

Лежи тя сред звездите

и чака с нас зората.

 

Не се бойте, дечица,

луната щом изгрее,

нощта - тъмна и страшна,

като ден ще се засмее.

 

Заедно с луната

звездите също греят,

търкалят се в небето

и весело се смеят.

 

А щом небето се избистри,

и слънцето ще се покаже,

ще свети то като луната,

чудна приказка ще ви разкаже.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малка Крсиси,пиши и продължавай,ще успееш,но още е много рано. Пред теб е живота и поезията вярвам,че научи много повече-успех!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...