4.08.2012 г., 19:43

Луната

745 0 1

 

Щом нощта настъпи,

показва се луната.

Лежи тя сред звездите

и чака с нас зората.

 

Не се бойте, дечица,

луната щом изгрее,

нощта - тъмна и страшна,

като ден ще се засмее.

 

Заедно с луната

звездите също греят,

търкалят се в небето

и весело се смеят.

 

А щом небето се избистри,

и слънцето ще се покаже,

ще свети то като луната,

чудна приказка ще ви разкаже.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малка Крсиси,пиши и продължавай,ще успееш,но още е много рано. Пред теб е живота и поезията вярвам,че научи много повече-успех!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...