Луната се бодна на небето като златна брошка...

Извита и ценна в своя брот...

Казват, че няма живот на нея...

Има даже повече от в някоя душа...

Излъчва спокойствие на топлота...

Пръска златно сформато...

Привлича чистото и кара най-спокойното море да се вълнува...

От нея никой  не ослепял...

Тя е жив сюреализъм,  цялата изпочупена и кратерна...

Отразява повече смисъл,  от колкото  един нарцис  в огледало...

Живее в митове, но е по - жива от всеки,който я не цени...

Истината се вижда не само на светло...