6.02.2024 г., 13:27

Луната

997 1 0

Луната се бодна на небето като златна брошка...

Извита и ценна в своя брот...

Казват, че няма живот на нея...

Има даже повече от в някоя душа...

 

Излъчва спокойствие на топлота...

Пръска златно сформато...

Привлича чистото и кара най-спокойното море да се вълнува...

От нея никой  не ослепял...

 

Тя е жив сюреализъм,  цялата изпочупена и кратерна...

Отразява повече смисъл,  от колкото  един нарцис  в огледало...

Живее в митове, но е по - жива от всеки,който я не цени...

Истината се вижда не само на светло...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чонкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....