11 апр. 2017 г., 14:15  

Луната никога не спи

1.3K 3 7

Луната никога не спи

 

Знам, знам... Ще кажеш
погледни луната, колко е красива.
Знам, че в нея виждаш всичко,
което от красота прелива.
А знаеш ли, че тя не ляга
обикаля само посред нощ,
носейки духа на самодива?
Не търси и не вижда светлината,
както ти успяваш да я виждаш.
Тогава коя от вас е по-богата?
Тя ли, сама дето все се скита
или ти, която след нощите
деня наново виждаш?
Луната никога не ляга,
а ти заспиваш сгушена с мечти.
Тя навярно вечерта се стяга
за лов на влюбени души.
За да ги зарадва,
да добави блясък
в техните целувки.
А после тихомълком да напусне,
с полета на нощна птица.
В хоризонта самотна ще изчезне,
до следващата нощ.
която ще прегърне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

https://www.youtube.com/watch?v=uOIHHMnI_Ig

Комментарии

Комментарии

  • Благодарности!
  • Прекрасно!
  • Благодаря!
  • Много красив стих! Браво, Ачо!
  • Ани Монева, много правилно си го усетила.
    Звездичке, радвам се, че ти харесва

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...