Луната никога не спи
Луната никога не спи
Знам, знам... Ще кажеш
погледни луната, колко е красива.
Знам, че в нея виждаш всичко,
което от красота прелива.
А знаеш ли, че тя не ляга
обикаля само посред нощ,
носейки духа на самодива?
Не търси и не вижда светлината,
както ти успяваш да я виждаш.
Тогава коя от вас е по-богата?
Тя ли, сама дето все се скита
или ти, която след нощите
деня наново виждаш?
Луната никога не ляга,
а ти заспиваш сгушена с мечти.
Тя навярно вечерта се стяга
за лов на влюбени души.
За да ги зарадва,
да добави блясък
в техните целувки.
А после тихомълком да напусне,
с полета на нощна птица.
В хоризонта самотна ще изчезне,
до следващата нощ.
която ще прегърне.
© А.А. All rights reserved.
