Луната пак е разридана
Луната пак е разридана
Не знам дали си ти, тъга...,
потрепва моят балдахин.
Боли..., боли ме все така,
пред мен е твоят поглед син.
Призрачна нощта приижда,
проблясва мъничък опал.
Брод душата ми не вижда,
въпроси само си ми дал.
Не въздишка лекокрила
ще върне миналите дни.
Сякаш див пелин съм пила,
змия в гърдите ми се сви.
О, скъпи, ти луната виж,
така сме двама ден след ден...
И аз не спя, и ти не спиш,
това е ад за теб и мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
