hcs (Георги)
2049 241
20 дек. 2020 г., 11:46

Луната спи 

  Поэзия » Философская
816 0 0

Луната спи и зад облак

се губят нейните лъчи

и страх ме е от тоя мрак,

що студен е и мълчи.

 

Безсъница силно ме терзае,

искам мир, но не отвъд

и без утеха душа ридае,

че ще спре и моят път.

 

Ще ме приспи тъмнината,

всеки пред нея е уязвим,

такава, уви, ни е съдбата,

тоз фатален път вси ще извървим.

© Георги Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??