Луната спи и зад облак
се губят нейните лъчи
и страх ме е от тоя мрак,
що студен е и мълчи.
Безсъница силно ме терзае,
искам мир, но не отвъд
и без утеха душа ридае,
че ще спре и моят път.
Ще ме приспи тъмнината,
всеки пред нея е уязвим,
такава, уви, ни е съдбата,
тоз фатален път вси ще извървим.
© Георги All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
