Луната спи

hcs (Георги)
2016 245

20.12.2020 г., 11:46 ч.

Поезия » Философска

663 0 0

Луната спи и зад облак

се губят нейните лъчи

и страх ме е от тоя мрак,

що студен е и мълчи.

Безсъница силно ме терзае,

искам мир, но не отвъд

и без утеха душа ридае,

че ще спре и моят път.

Ще ме приспи тъмнината,

всеки пред нея е уязвим,

такава, уви, ни е съдбата,

тоз фатален път вси ще извървим.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.