Лунатици
Лунатици бродят в мрака.
Дни и нощи на безсъние.
Слънцето в луна се стапя,
в пристъпи на пълнолуние.
В изкривените гримаси
от агония...и блаженство
Белегът все още пази
спомена за съвършенство.
Вкочанен живот във вакуум.
Консервиран катаклизъм
се превръща безвъзвратно
в преработен атавизъм.
Черна дупка ни привлича.
Светлината ни разделя.
Тук сме нищо, там сме всичко.
Просто спомен за материя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
