Лунатици
Лунатици бродят в мрака.
Дни и нощи на безсъние.
Слънцето в луна се стапя,
в пристъпи на пълнолуние.
В изкривените гримаси
от агония...и блаженство
Белегът все още пази
спомена за съвършенство.
Вкочанен живот във вакуум.
Консервиран катаклизъм
се превръща безвъзвратно
в преработен атавизъм.
Черна дупка ни привлича.
Светлината ни разделя.
Тук сме нищо, там сме всичко.
Просто спомен за материя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Константин Дренски Todos los derechos reservados
