Лунатици
Лунатици бродят в мрака.
Дни и нощи на безсъние.
Слънцето в луна се стапя,
в пристъпи на пълнолуние.
В изкривените гримаси
от агония...и блаженство
Белегът все още пази
спомена за съвършенство.
Вкочанен живот във вакуум.
Консервиран катаклизъм
се превръща безвъзвратно
в преработен атавизъм.
Черна дупка ни привлича.
Светлината ни разделя.
Тук сме нищо, там сме всичко.
Просто спомен за материя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
