Sep 15, 2019, 7:56 AM

Лунатици 

  Poetry
451 0 3

Лунатици бродят в мрака.
Дни и нощи на безсъние.
Слънцето в луна се стапя,
в пристъпи на пълнолуние.

 

В изкривените гримаси
от агония...и блаженство
Белегът все още пази
спомена за съвършенство.

 

Вкочанен живот във вакуум.
Консервиран катаклизъм
се превръща безвъзвратно
в преработен атавизъм.

 

Черна дупка ни привлича.
Светлината ни разделя.
Тук сме нищо, там сме всичко.
Просто спомен за материя.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??