14 авг. 2006 г., 23:08

Лунен пламък

1.2K 0 6

Студен лунен пламък
обгаря върховете на листата.
Светът изглежда малък, жалък,
заспал спокойно под луната.

Студено припламват звезди,
изгарят в безкрая - бледи и тихи,
а градът под луната сънливо тупти,
затворен в бетонните щрихи.

Студен лунен пламък
и лед, и безкрай.
Пустиня от огън и камък
обгръща ни в ад и във рай.

Студено припламват звезди -
без звук, без посока.
Някъде гаснат души,
удавени в яма жестока.

Студен лунен пламък -
град, човек, свят.
Безчувствени, затворени в замък -
живот, радост, смях.


Студено припламват звезди -
не дишат, не мигат, не светят.
И ехото диво дълбоко шепти -
без милост, без трепет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина ме докосна, прекрасен стих!
  • Поздрави и пожелания за идеален ден!
  • за да напиша такъв коментар, сигурно е имало причина. може и да си поставила точките и запетаите, но щом държиш - ето забележките ми.
    "Студен лунен пламък (ТУК)
    град, човек, свят (ТУК)
    безчувствени, затворени в замък
    живот, радост, смях.
    Студено припламват звезди (ТУК)
    не дишат, не мигат, не светят
    и ехото диво дълбоко шепти
    без милост, без трепет."

    "Студен лунен пламък
    и лед (ТУК) и безкрай (ТУК)
    пустиня от огън и камък
    обгръща ни в ад и във рай."

    "Студено припламват звезди
    без звук, без посока
    някъде гаснат души (ТУК)
    удавени в яма жестока."
    И в заключение - ако стихът ти не беше хубав, нямаше да си направя труда да ти оставя коментар. Именно защото е хубав има нужда да е перфектен. С най-положителни чувства! И не подскачай толкова при критики
  • Благодаря ти, Христо. Това е водещото стихо от първата ми книга
  • Хубав стих, Ани!!!
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....