14 ago 2006, 23:08

Лунен пламък

  Poesía
1.2K 0 6

Студен лунен пламък
обгаря върховете на листата.
Светът изглежда малък, жалък,
заспал спокойно под луната.

Студено припламват звезди,
изгарят в безкрая - бледи и тихи,
а градът под луната сънливо тупти,
затворен в бетонните щрихи.

Студен лунен пламък
и лед, и безкрай.
Пустиня от огън и камък
обгръща ни в ад и във рай.

Студено припламват звезди -
без звук, без посока.
Някъде гаснат души,
удавени в яма жестока.

Студен лунен пламък -
град, човек, свят.
Безчувствени, затворени в замък -
живот, радост, смях.


Студено припламват звезди -
не дишат, не мигат, не светят.
И ехото диво дълбоко шепти -
без милост, без трепет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина ме докосна, прекрасен стих!
  • Поздрави и пожелания за идеален ден!
  • за да напиша такъв коментар, сигурно е имало причина. може и да си поставила точките и запетаите, но щом държиш - ето забележките ми.
    "Студен лунен пламък (ТУК)
    град, човек, свят (ТУК)
    безчувствени, затворени в замък
    живот, радост, смях.
    Студено припламват звезди (ТУК)
    не дишат, не мигат, не светят
    и ехото диво дълбоко шепти
    без милост, без трепет."

    "Студен лунен пламък
    и лед (ТУК) и безкрай (ТУК)
    пустиня от огън и камък
    обгръща ни в ад и във рай."

    "Студено припламват звезди
    без звук, без посока
    някъде гаснат души (ТУК)
    удавени в яма жестока."
    И в заключение - ако стихът ти не беше хубав, нямаше да си направя труда да ти оставя коментар. Именно защото е хубав има нужда да е перфектен. С най-положителни чувства! И не подскачай толкова при критики
  • Благодаря ти, Христо. Това е водещото стихо от първата ми книга
  • Хубав стих, Ани!!!
    Поздрави!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...