14.08.2006 г., 23:08

Лунен пламък

1.2K 0 6

Студен лунен пламък
обгаря върховете на листата.
Светът изглежда малък, жалък,
заспал спокойно под луната.

Студено припламват звезди,
изгарят в безкрая - бледи и тихи,
а градът под луната сънливо тупти,
затворен в бетонните щрихи.

Студен лунен пламък
и лед, и безкрай.
Пустиня от огън и камък
обгръща ни в ад и във рай.

Студено припламват звезди -
без звук, без посока.
Някъде гаснат души,
удавени в яма жестока.

Студен лунен пламък -
град, човек, свят.
Безчувствени, затворени в замък -
живот, радост, смях.


Студено припламват звезди -
не дишат, не мигат, не светят.
И ехото диво дълбоко шепти -
без милост, без трепет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина ме докосна, прекрасен стих!
  • Поздрави и пожелания за идеален ден!
  • за да напиша такъв коментар, сигурно е имало причина. може и да си поставила точките и запетаите, но щом държиш - ето забележките ми.
    "Студен лунен пламък (ТУК)
    град, човек, свят (ТУК)
    безчувствени, затворени в замък
    живот, радост, смях.
    Студено припламват звезди (ТУК)
    не дишат, не мигат, не светят
    и ехото диво дълбоко шепти
    без милост, без трепет."

    "Студен лунен пламък
    и лед (ТУК) и безкрай (ТУК)
    пустиня от огън и камък
    обгръща ни в ад и във рай."

    "Студено припламват звезди
    без звук, без посока
    някъде гаснат души (ТУК)
    удавени в яма жестока."
    И в заключение - ако стихът ти не беше хубав, нямаше да си направя труда да ти оставя коментар. Именно защото е хубав има нужда да е перфектен. С най-положителни чувства! И не подскачай толкова при критики
  • Благодаря ти, Христо. Това е водещото стихо от първата ми книга
  • Хубав стих, Ани!!!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...