14.08.2006 г., 23:08 ч.

Лунен пламък 

  Поезия
766 0 6

Студен лунен пламък
обгаря върховете на листата.
Светът изглежда малък, жалък,
заспал спокойно под луната.

Студено припламват звезди,
изгарят в безкрая - бледи и тихи,
а градът под луната сънливо тупти,
затворен в бетонните щрихи.

Студен лунен пламък
и лед, и безкрай.
Пустиня от огън и камък
обгръща ни в ад и във рай.

Студено припламват звезди -
без звук, без посока.
Някъде гаснат души,
удавени в яма жестока.

Студен лунен пламък -
град, човек, свят.
Безчувствени, затворени в замък -
живот, радост, смях.


Студено припламват звезди -
не дишат, не мигат, не светят.
И ехото диво дълбоко шепти -
без милост, без трепет.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина ме докосна, прекрасен стих!
  • Поздрави и пожелания за идеален ден!
  • за да напиша такъв коментар, сигурно е имало причина. може и да си поставила точките и запетаите, но щом държиш - ето забележките ми.
    "Студен лунен пламък (ТУК)
    град, човек, свят (ТУК)
    безчувствени, затворени в замък
    живот, радост, смях.
    Студено припламват звезди (ТУК)
    не дишат, не мигат, не светят
    и ехото диво дълбоко шепти
    без милост, без трепет."

    "Студен лунен пламък
    и лед (ТУК) и безкрай (ТУК)
    пустиня от огън и камък
    обгръща ни в ад и във рай."

    "Студено припламват звезди
    без звук, без посока
    някъде гаснат души (ТУК)
    удавени в яма жестока."
    И в заключение - ако стихът ти не беше хубав, нямаше да си направя труда да ти оставя коментар. Именно защото е хубав има нужда да е перфектен. С най-положителни чувства! И не подскачай толкова при критики
  • Благодаря ти, Христо. Това е водещото стихо от първата ми книга
  • Хубав стих, Ани!!!
    Поздрави!!!
  • хубаво е построено, липсата на пунктуация го осакатява. приложи я.
Предложения
: ??:??