Лунен пламък
1.2K
0
6
Студен лунен пламък
обгаря върховете на листата.
Светът изглежда малък, жалък,
заспал спокойно под луната.
Студено припламват звезди,
изгарят в безкрая - бледи и тихи,
а градът под луната сънливо тупти,
затворен в бетонните щрихи.
Студен лунен пламък
и лед, и безкрай.
Пустиня от огън и камък
обгръща ни в ад и във рай.
Студено припламват звезди -
без звук, без посока.
Някъде гаснат души,
удавени в яма жестока.
Студен лунен пламък -
град, човек, свят.
Безчувствени, затворени в замък -
живот, радост, смях.
Студено припламват звезди -
не дишат, не мигат, не светят.
И ехото диво дълбоко шепти -
без милост, без трепет.
