5 дек. 2015 г., 22:13

Лунна ласка

513 0 0

                                                         Лунна ласка

 

 

Една нощ ли е животът?

Или животът в нощите премина

без слънце в облаци дъждовни.

Всяка капчица в росата спряла е сълза.

 

Вятър в пролет бяла току-що разцъфна,

цвят от люляк залюля.

Откъснат с поглед.

Жал в мъжките гърди.

Дъха на люляка в покоя разпръсна.

 

Покри с нежност листенца драгоценни.

И всяка ласка ще преспи потънала в

чувство непознато.

Всичко при себе си го остави.

Всеки обяд и вечеря с радост ще напои.

 

Самотното легло ще подреди, когато

пред луната спрат се нежните очи.

Тя спътница в мечти.

За лека нощ шепти.

Усмивката в скута си ще сложи.

 

И ще повтаря и повтаря,

 че една любов като луната,

женската ми гръд изгаря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...