5.12.2015 г., 22:13

Лунна ласка

501 0 0

                                                         Лунна ласка

 

 

Една нощ ли е животът?

Или животът в нощите премина

без слънце в облаци дъждовни.

Всяка капчица в росата спряла е сълза.

 

Вятър в пролет бяла току-що разцъфна,

цвят от люляк залюля.

Откъснат с поглед.

Жал в мъжките гърди.

Дъха на люляка в покоя разпръсна.

 

Покри с нежност листенца драгоценни.

И всяка ласка ще преспи потънала в

чувство непознато.

Всичко при себе си го остави.

Всеки обяд и вечеря с радост ще напои.

 

Самотното легло ще подреди, когато

пред луната спрат се нежните очи.

Тя спътница в мечти.

За лека нощ шепти.

Усмивката в скута си ще сложи.

 

И ще повтаря и повтаря,

 че една любов като луната,

женската ми гръд изгаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...