Лунна ласка
Една нощ ли е животът?
Или животът в нощите премина
без слънце в облаци дъждовни.
Всяка капчица в росата спряла е сълза.
Вятър в пролет бяла току-що разцъфна,
цвят от люляк залюля.
Откъснат с поглед.
Жал в мъжките гърди.
Дъха на люляка в покоя разпръсна.
Покри с нежност листенца драгоценни.
И всяка ласка ще преспи потънала в
чувство непознато.
Всичко при себе си го остави.
Всеки обяд и вечеря с радост ще напои.
Самотното легло ще подреди, когато
пред луната спрат се нежните очи.
Тя спътница в мечти.
За лека нощ шепти.
Усмивката в скута си ще сложи.
И ще повтаря и повтаря,
че една любов като луната,
женската ми гръд изгаря.
© Йонка Янкова Всички права запазени