Лунна ласка

Една нощ ли е животът?

Или животът в нощите премина

без слънце в облаци дъждовни.

Всяка капчица в росата спряла е сълза.

Вятър в пролет бяла току-що разцъфна,

цвят от люляк залюля.

Откъснат с поглед.

Жал в мъжките гърди.

Дъха на люляка в покоя разпръсна.

Покри с нежност листенца драгоценни.

И всяка ласка ще преспи потънала в

чувство непознато.

Всичко при себе си го остави.

Всеки обяд и вечеря с радост ще напои.

Самотното легло ще подреди, когато

пред луната спрат се нежните очи.

Тя спътница в мечти.

За лека нощ шепти.

Усмивката в скута си ще сложи.

И ще повтаря и повтаря,

 че една любов като луната,

женската ми гръд изгаря.