Лунна нощ
юрганът ми тежи, притиска чак,
боса ставам, до прозореца стоя.
Отвън една сянка броди в мрак.
Влез! Защо останал си навън?
Измръзнал си, ела се стопли,
вън стъпки не дочух, нито звън.
Искаш ли вино? И на мен сипи.
Наметни се, до камината седни,
отпий си глътка, ще се сгрееш.
Напомняш ми за някой отпреди
и точно като него ми се смееш.
Отново се усмихваш и мълчиш.
Познах те, да, още пред вратата...
И помня, сам избра да си вървиш,
вина недей да търсиш в съдбата.
Аз ли, добре съм... не преболя,
такава болка цял живот се носи,
избледня само, напълно не изтля
горчи, но свикнах... Стига въпроси!
Отпий от виното последни глътки
резливо е, да, знам, чак загорчава.
Чашата си остави и с тихи стъпки
иди си, вън вече се развиделява.
(а)
11.01.2008г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
