ЛУННА ПЪТЕКА
За миг морето
стихията си мощна укроти...
И под небето,
осеяно от милион звезди
отпусна ширината си безкрайна.
Ни вик на чайка...
Нито плясък на вълни...
Лунен диск е изтъкал пътека
нежна и над нея шепа
бисерни петна.
По таз пътека ти се иска
да се втурнеш –
без сам да знаеш точно накъде.
В глъбините на морето ти
се иска да се гмурнеш
и в шепа бисери да загребеш.
Иска ти се във нощта
със вик и смях кристален
да разплискаш
тая неподвижна тишина.
Ала скован
безмълвен на брега оставаш...
Като лодка
със отпуснати платна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елизавета Дорошенко Все права защищены
) Страшно красиво и истинско!
