liza (Елизавета Дорошенко)
11 31
6 авг. 2005 г., 16:18

ЛУННА ПЪТЕКА 

  Поэзия
1269 0 10

За миг морето

стихията си мощна укроти...

И под небето,

осеяно от милион звезди

отпусна ширината си безкрайна.

Ни вик на чайка...

Нито плясък на вълни...

Лунен диск е изтъкал пътека

нежна и над нея шепа

бисерни петна.

По таз пътека ти се иска

да се втурнеш –

без сам да знаеш точно накъде.

В глъбините на морето ти

се иска да се гмурнеш

и в шепа бисери да загребеш.

Иска ти се във нощта

със вик и смях кристален

да разплискаш

тая неподвижна тишина.

Ала скован

безмълвен на брега оставаш...

Като лодка

със отпуснати платна.

© Елизавета Дорошенко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??