ЛУННА ПЪТЕКА
За миг морето
стихията си мощна укроти...
И под небето,
осеяно от милион звезди
отпусна ширината си безкрайна.
Ни вик на чайка...
Нито плясък на вълни...
Лунен диск е изтъкал пътека
нежна и над нея шепа
бисерни петна.
По таз пътека ти се иска
да се втурнеш –
без сам да знаеш точно накъде.
В глъбините на морето ти
се иска да се гмурнеш
и в шепа бисери да загребеш.
Иска ти се във нощта
със вик и смях кристален
да разплискаш
тая неподвижна тишина.
Ала скован
безмълвен на брега оставаш...
Като лодка
със отпуснати платна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елизавета Дорошенко Всички права запазени
) Страшно красиво и истинско!
