liza (Елизавета Дорошенко)
11 31
Aug 6, 2005, 4:18 PM

ЛУННА ПЪТЕКА 

  Poetry
1249 0 10

За миг морето

стихията си мощна укроти...

И под небето,

осеяно от милион звезди

отпусна ширината си безкрайна.

Ни вик на чайка...

Нито плясък на вълни...

Лунен диск е изтъкал пътека

нежна и над нея шепа

бисерни петна.

По таз пътека ти се иска

да се втурнеш –

без сам да знаеш точно накъде.

В глъбините на морето ти

се иска да се гмурнеш

и в шепа бисери да загребеш.

Иска ти се във нощта

със вик и смях кристален

да разплискаш

тая неподвижна тишина.

Ала скован

безмълвен на брега оставаш...

Като лодка

със отпуснати платна.

© Елизавета Дорошенко All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??