22 дек. 2010 г., 14:57

Лунна самота

846 0 0

Луната нежна свети,

обвита в мъгла...

Вечерта е толкова красива,

но не и моята съдба...

 

В мен живее болка,

безмерна като бездна,

черна и студена...

 

Къде да търся любовта...? 

Не знам...

Аз сама съм!

Ти си също сам...!

Може би Луната ще ми каже...

но тя ме гледа някак странно и мълчи.

В очите ми започват да прозират

сребърни сълзи...

 

Със ръцете си студени

прегърна ме единствено нощта

и поведе ме по пътя

към омразна самота...!


Луната нежна свети...

обвита в мъгла...

Любовта ми пак е скрита

в непрогледна тъмнина...



                                            05.04.2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...