Лунна самота

Луната нежна свети,

обвита в мъгла...

Вечерта е толкова красива,

но не и моята съдба...

В мен живее болка,

безмерна като бездна,

черна и студена...

Къде да търся любовта...? 

Не знам...

Аз сама съм!

Ти си също сам...!

Може би Луната ще ми каже...

но тя ме гледа някак странно и мълчи.

В очите ми започват да прозират

сребърни сълзи...

Със ръцете си студени

прегърна ме единствено нощта

и поведе ме по пътя

към омразна самота...!

Луната нежна свети...

обвита в мъгла...

Любовта ми пак е скрита

в непрогледна тъмнина...

                                            05.04.2004г.