Лунна соната
Луната - черна от заводен дим,
една стотинка върху свода мним,
протяга хищно облачни ръце
и дращи на града бетонното лице.
Луната - скрита с мрачно фередже
приплъзва бледо светещо чердже
и в танц със вятъра от гнили листи
ръси по асфалта капчици сребристи.
Замира глухото стенание на вечерта,
обвива ни в плесен и мълчи,
над този свят, безумен и телесен, ...