25 июн. 2008 г., 00:01

Лунна соната 

  Поэзия » Пейзажная
890 0 4
Лунна соната

Луната - черна от заводен дим,
една стотинка върху свода мним,
протяга хищно облачни ръце
и дращи на града бетонното лице.

Луната - скрита с мрачно фередже
приплъзва бледо светещо чердже
и в танц със вятъра от гнили листи
ръси по асфалта капчици сребристи.

Замира глухото стенание на вечерта,
обвива ни в плесен и мълчи,
над този свят, безумен и телесен,
зловещо гледат само две очи.

10.02.2006 г.

© Силвена Тончева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??