25.06.2008 г., 0:01 ч.

Лунна соната 

  Поезия » Пейзажна
883 0 4
Лунна соната

Луната - черна от заводен дим,
една стотинка върху свода мним,
протяга хищно облачни ръце
и дращи на града бетонното лице.

Луната - скрита с мрачно фередже
приплъзва бледо светещо чердже
и в танц със вятъра от гнили листи
ръси по асфалта капчици сребристи.

Замира глухото стенание на вечерта,
обвива ни в плесен и мълчи,
над този свят, безумен и телесен,
зловещо гледат само две очи.

10.02.2006 г.

© Силвена Тончева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??